Я человек со снятой кожей, каждый поцелуй - как шрамы, каждая слеза - игла...
Всяко нещо, което не е онова, което искаме да е, най - често ни кара да го намразим. Така ли е?
Подозираме, че не е по силите и ума ни да го проумеем и си наумяваме да го унищожим. За по - лесно, уж. Човешката ни природа е такава. Пълна заблуда, питай ме да ти кажа. Пълна. Насилие черно над светлия ум, който Божем ни е дарен. Насилничество над различния. Кой ни е казал, че тогава сме силните, не знам. Силни са пушките, не ние. Да се мислиш силен, защото имаш пушка, е опасна болест.

К. А. "Вътрешната стая"


@темы: планета людей, недофилология