Я человек со снятой кожей, каждый поцелуй - как шрамы, каждая слеза - игла...
Има един миг в часа на залеза, когато морето придобива странна призрачност.
Преди да се издигне с ритъма на вечното си могъщо дихание във всеобемаща космическа стихия срещу падащия мрак или да заблести под луната, чертаейки върху повърхността си светла пътека към отвъдното, преди да започне живота си в нощта, тъй различен от дневния, морето има своя миг на особен покой в свещеното бездействие на здрача. Лишено вече от погледа на слънцето, то излъчва сякаш от самите си глъбини матова, разсеяна кехлибарена светлина, еманация на погълнатото през деня слънце, като послание, неизвестно какво и кому, може би само към онези, които успеят да го доловят, макар и да не могат да го разгадаят.
Светлозар Игов. "Елените"
Преди да се издигне с ритъма на вечното си могъщо дихание във всеобемаща космическа стихия срещу падащия мрак или да заблести под луната, чертаейки върху повърхността си светла пътека към отвъдното, преди да започне живота си в нощта, тъй различен от дневния, морето има своя миг на особен покой в свещеното бездействие на здрача. Лишено вече от погледа на слънцето, то излъчва сякаш от самите си глъбини матова, разсеяна кехлибарена светлина, еманация на погълнатото през деня слънце, като послание, неизвестно какво и кому, може би само към онези, които успеят да го доловят, макар и да не могат да го разгадаят.
Светлозар Игов. "Елените"
читать дальше
Может, тебе будет приятно...